Твърд диск

Твърдият диск наричан още хард диск е запаметяващо устройство от енергонезависим тип. Информацията се съхранява чрез магнитен запис върху покрити със специален слой плочи.

Принципът на работа на твърдите дискове е подобен на този на дискетите. Само че тук повърхностите са от 2 до 16, разположени на 1 до 8 диска. И двете страни на повърхностите - подложките се използват. Те са херметически затворени заедно с главите в една кутия и се въртят от общ шпиндел. Покрити са с магнитен материал, върху който се записва информацията. Тя се записва с помощта на глави, които са монтирани на т. нар. рами. Подложките се въртят под главите, така че за дадено положение на главите всяка от тях описва окръжност. Всяка окръжност под дадена глава се нарича пътечка и се дели на полета, наречени сектори. При твърдите дискове пътеките с еднакви номера на всички повърхности образуват цилиндър. Всички байтове в един сектор се четат и записват едновременно. Размерът на един сектор е 512 байта. Местоположението върху диска се описва от три числа: 

• Цилиндър - показва на какво разстояние от центъра на подложката се намира рамата.
• Глава - показва коя повърхност на коя подложка се използва.
• Сектор - показва кой запис от пътечката се използва.

Характеристики:

• Капацитет - най-често се използва 1 GB.
• Скорост на въртене - това е бързината, с която подложките на диска се въртят под главите.
  
• Време за достъп - то показва колко дълго трябва да се чака от заявката за данни до получаването им.