Хардуер
Процесор
Процесорът е електронна схема, предназначена да извършва аритметически и логически действия/операции върху данни, "подадени" му от външен източник - обикновено памет. Понятието често се използва за обозначаване на централния процесор на дадена компютърна система, но в много случаи последните използват и допълнителни специализирани процесори. Съвременните процесори са с тактова честота до 5 GHz. Създаването на процесори с по-големи тактови честоти е трудно по физични причини, защото драстично се повишава консумацията на енергия, както и отделянето на топлинна енергия.
Централният процесор е основната част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване. Може да се каже, че процесора е "мозъкът" на вашия компютър.
През него минават абсолютно всички данни, и бързодействието на компютъра в основната си част зависи от него.
Процесорът се състои от:
- Аритметично-логическо устройство (ALU) - извършва аритметичните и логическите операции.
- Управляващо устройство (УУ, control unit) - извършва управлението и координирането на повечето от дейностите на компютъра. Определя движението на електронните сигнали между главната памет и АУ, а също и на контролните сигнали между ЦП и входно-изходните устройства.
Характеристики:
- Тип
- Тактова честота - този показател определя количеството тактове (операции), които може да направи процесора за секунда време.
- Количества ядра - голяма част от съвременните процесори имат по две и повече ядра. За този показател не важи правилото - повече ядра, по-голяма производителност. В някои приложения повишаването на производителността действително се обуславя от повишаване на броя ядра, но в други многоядрения процесор може да отстъпва на своя предшественик с по-малко ядра.
- Разрядност - броят на битовете, които процесорът обработва или предава едновременно по системната шина.
- Обем на кеш-паметта на процесора - свръх оперативна памет. За повишаване скоростта на обмен между процесора и оперативната памет се използва кеш паметта (кеш от първо, второ, трето ниво или LI, L2, L3 cache). За стандартни приложения привилото е: колкото по-голям кеш, толкова по-голяма производителност. Реално липсва пряка зависимост на производителността от размера на кеш паметта. Установено е, че спецификата на кода на програмните приложения, оказва сериозно влияние върху тази зависимост.
Зависимост на приложенията от техническите характеристики на процесора:
